Ще се възвърнат ли някога възможностите ми?

Published April 2, 2019

Photo by Priscilla Du Preez on Unsplash

Източник

Автор: Lindsey Dennis

Превод: Диана Стоянова

Миналата година разговарях с приятелка, който беше преживяла загуба. Тя попита: „Ще се възвърнат ли възможностите ми?”, а аз незабавно отговорих „Не“. По това време бяха минали почти 4 години, откакто загубих първородната си дъщеря, и 3 години, откакто като загубих втората си дъщеря. Но нещо в този отговор ме смущаваше.

В нашето общество, фокусирано върху успеха, ние често приравняваме капацитета си с производителност или умението да изпълняваме ежедневно хиляди задачи (а може би това е твърде екстремно?). Ако наистина това е начинът, по който се определят човешките възможности, тогава отговорът ми би бил правилен.

Но замисляйки се, не смятам, че това е истинската дефиниция на човешките възможности. Защото капацитетът ни включва не само „силата да се произвежда, постига”, но и „потенциала за формиране на отношение, преживяване и благодарност”. Благодаря ти, Уебстър.

Мислих за това след разговора си с моята приятелка и промених отговора си. Написах й бележка, която започва с „Сгреших в отговора ти. Твоите възможности ще се възвърнат, но няма да бъдат такива, каквито са били.” И продължих, споделяйки начините, по които моят капацитет се беше увеличил с времето.

Според първата дефиниция, аз имах висок капацитет, преди да ме застигне мъката. Бях много продуктивна и можех да постигна много всеки ден. Но щом скръбта ме повали, започнах да функционирам по съвсем друг начин и това все още е така.

 

Ето как се увеличи капацитетът ми:

Израсна способността ми да се фокусирам върху това, което наистина има значение в живота.

Скръбта така променя сърцето ти, че в началото единственото нещо, върху което наистина можеш да се съсредоточиш, е оцеляването. Ядеш, спиш и може би се къпеш. Но в дълбините на скръбта често откриваме онова, което наистина има значение, онези, които наистина имат значение и на какво искаме да посветим малкото количество енергия, с което сега разполагаме.

Скръбта напълно оголва човешкото у нас и изисква смирението едновременно да осъзнаем границите си и да избираме много по-внимателно на какво искаме да посветим времето си. В свят, който ни насърчава да се раздаваме отвъд възможностите си, способността ни да се фокусираме върху най-важните неща израства в скръбта.

 

Израсна капацитетът ми за емпатия.

Ако трябва да бъда честна, първоначално не можех да мисля отвъд себе си в скръбта. Скърбейки, обаче, изпитах не само своята болка, но и болката на  другите по начини, по които не я бях преживявала никога преди.

В крайна сметка успях да вляза в болката на другите. Скръбта увеличаваше способността ми да показвам състрадание. Осъзнах, че можем да срещнем хората в тяхната „счупеност” само до степента, която сами сме преживели. И това е красивият, изкупителен дар на собствената ми болка.

 

Израсна моята способност да познавам Бога.

„Добър ли е Бог? Къде е той в болката ми?” Скръбта често извиква тези въпроси в умовете на вярващите (а дори и на атеистите). Аз не бях изключение.

Дълго се борих с тях. И докато знам, че много хора стигат до съвсем различни заключения, открих дълбока любов към тайнствената роля на Бог в моето собствено пътуване в скръбта. Скръбта увеличи способността ми да задавам трудните въпроси в моята вяра и също така да познавам Бога много по-дълбоко от преди.

 

Мъката променя възможностите ни, но не ги заличава. Всъщност капацитетът ни често нараства в други измерения.

А при вас? Как скръбта променя възможностите ви?

0 коментара към “Ще се възвърнат ли някога възможностите ми?”

Оставете коментар

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)

Категории