Безценни спомени: фотография на починали бебета

Published February 22, 2015

Мнозина горди, млади родители, приемат за даденост факта, че могат да снимат до безкрай новото си попълнение.

Но когато бебето почине – преди раждането или скоро след него – има само една възможност да се направят снимки и да се създадат безценни спомени за родителите, понесли тежката загуба.

Партньорът ми и аз имаме стотици снимки и клипчета на сина ни Хюго, който живя 35 дни. Хюго се роди, когато бях бременна едва в 24-та седмица. Прекара живота си в кувьоз на апаратна вентилация.

На толкова много от снимките, които имаме на Хюго, си личи неговият характер – как лежи по гръб, крачетата му се люшкат от „гнездото” му, как размахва ръчички, как си играе с кабелите или просто лежи, настанен удобно в любимата си позиция по коремче. Клипчетата ни го показват как се подрусва и танцува, докато му пея и отваря очички, за да надникне към света.

Всеки един от тези мигове е безценен.

Хюго

 

Въпреки, че беше роден толкова преждевременно, Хюго вече имаше на главата си прекрасна и гъста тъмна коса (точно като мен, когато съм била бебе). Докато беше жив, покривахме косата му с малка шапчица, която спомагаше тръбата на вентилатора да не мърда. Имам една негова снимка без шапка, направена докато му сменяхме памперса.

Една сестра придържа тръбичката на вентилатора, но обичам тази снимка, защото на нея се вижда колко красив беше Хюго, и ни дава представа за това как би изглеждал той, ако беше пораснал.

„Внимание, горда майка: какво красиво момченце!“

Единственото ми съжаление относно живота и смъртта на Хюго е това, че нямаме добра снимка на цялото му красиво личице.

Хюго беше толкова мъничък, тежеше едва 420 грама, когато се роди. Лепенката, която придържаше стомашната сонда и панделките на шапката му, които придържаха тръбата на вентилатора, засенчваха чертите му.

Това оборудване помагаше на Хюго да остане жив, което означаваше, че единствената възможност да снимаме лицето на Хюго без всички тези неща, се яви след като той почина.

Моето красиво момченце

Не направихме снимката, защото не ни се стори редно. Разбира се, в онзи момент не мислехме трезво – бебето ни току-що беше починало и бяхме напълно опустошени от мъка. Хюго, нашето първо и единствено дете, беше и първият мъртъвец, който бяхме виждали. Да направим снимка на мъртво бебе ни се струваше ужасяващо – особено предвид факта, че само преди няколко часа той беше жив и дори риташе с крачета.

Сега разсъждавам различно и знам, че не е така. В брошурата „Да кажеш сбогом на бебето си“, разпространявана от благотворителната организация SANDS – „Мъртвородени и починали малко след раждането деца“, има цитат от баща, преживял загубата на бебето си, който ме докосва особено много:
Осъзнах, че е по-добре да имам снимка, която не искам да имам, отколкото да искам снимка, която нямам.“

Ще бъда вечно благодарна на персонала в неонатологичното отделение за всички усилия, които положиха, за да спасят Хюго. Отидохме в отделна стая, за да прекараме последните му мигове всички заедно и на спокойствие. Дадоха ни назаем фотоапарата на отделението и така заснехме последните ни прегръдки.

Никой не ни каза, че не можем да снимаме, но и никой не ни каза, че можем.

Аз помогнах да изкъпем и облечем Хюго и съм много благодарна, че можах да направя това за бебето си. Простичко нещо, което толкова майки и бащи приемат за даденост – знаех, че това е първият и последен път, когато мога да направя това за сина си. Имаме отпечатъци от ръцете и краката му, и кичур от красивата му коса.

Получихме възможност да гушкаме Хюго колкото време желаем. Прекарах много от това време галейки лицето му и малкото коса, която се подаваше от шапчицата му – косата му беше толкова мекичка.

Имаме снимки, заснети няколко часа след смъртта му – на тях той е увит в одеало и лицето му не се вижда съвсем добре.

 

Ако сте акушерка или сестра в родилно или педиатрично отделение и се сблъсквате в работата си със смърт на бебе, моля ви, отделете момент внимателно да споменете на родителите възможността да го запечатат на снимка. Фактът, че това е позволено, трябва да бъде изречен съвсем ясно, а не само намекнат, защото моментът е изключително тежък и може да има нужда да се изразите по-недвусмислено.

Споменете на родителите, че макар в момента може да мислят, че снимка не им трябва, в бъдеще е възможно да променят мнението си. Можете да им обясните, че снимките могат да се пазят в болницата, докато те се почувстват готови да ги получат. Разбира се, болницата ще следва законите за защита на личните данни – информация за това как родителите могат да получат снимките когато са готови за това, може да бъде включена в литературата за родители, понесли загуба.

В случай, че разполагат с повече време, болницата може да се свърже със специалисти от благотворителната организация, занимаваща се с фотография на починали хора и деца, като „Now I Lay Me Down To Sleep”.  Taзи благотворителна организация, намираща се в Америка, вече има фотографи доброволци и във Великобритания. Както можете да видите на сайта им, фотографите заснемат прекрасни черно-бели снимки. Благотворителната организация понастоящем търси още доброволци-фотографи, които да предложат услугите си, така че да може да се отговаря на всяко запитване – месец септември е под мотото на „Намери нов фотограф“. Ако сте фотограф, който би могъл да се включи в създаването на безценни спомени, моля, свържете се с тях*.

Хюго и аз

Горната снимка е най-хубавата от тези, на които се вижда цялото лице на Хюго, без към него да има прикачено оборудване – но на нея той носи шапка, така че косата му не се вижда. Снимката е заснета в погребалния дом, около две седмици след смъртта на Хюго, и разбира се, дотогава той се беше променил. Все още беше красив, разбира се, и съм щастлива, че имам тази снимка – особено защото тя е запечатала нежен миг между майка и син.

Историята ни има нещо като щастлив край. Късметлийка съм, че имам прекрасна приятелка фотограф, която предложи да опита да премахне част от медицинското оборудване на снимките чрез Photoshop. Бях очарована от резултата – точно както снимката на Хюго без шапката му, тези снимки ми помогнаха да си представя как би изглеждал той като малко момче.

Хюго продължава да живее в съзнанието ни – и в тези прекрасни снимки. Те са безценни за мен, точно както бебешките снимки са безценни за всеки родител. Фактът, че за родителите, преживели загуба, тези снимки са първи и последни, ги прави още по-скъпоценни.

Автор: Leigh Kendall

Превод: Цветомира Панчева

Оригинален текст: Creating precious memories: baby bereavement photography

Текстът се публикува с позволение на автора.

—————————————————————————————————————————————-

* В много европейски държави има подобни организации, които помагат да родители запазят спомен за децата си. Също така на много места акушерките са обучени да снимат починалите бебета, и да съхраняват снимките в документацията на майката, в случай, че тя някога ги поиска. По време на следването ми в Германия при един такъв случай акушерката спомена, че над 80% от родителите след известно време идват да си потърсят снимките. За тях те представляват доказателство за това, че тяхното бебе наистина е съществувало. В България също разполагаме с фотографи, готови да посветят част от времето и труда си на тази кауза про боно. За съжаление все още липсва осъзнаването от страна на ръководителите на болниците и родилните отделения, че това действително е необходимо за облекчаване на траурния процес на родителите. Ако сте човек, от когото нещо зависи, моля Ви, свържете се с мен. (бел. ред.)

 

 

0 коментара към “Безценни спомени: фотография на починали бебета”

Оставете коментар

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)