Писмо до д-р Ненков, министър на здравеопазването, и отворено писмо до българските медии

Published September 4, 2014

Днес, 04.09. 2014 година, Фондация “Макове за Мери”, Български хелзинкски комитет, Фондация “Нашите недоносени деца” и редица други правозащитни и пациентски организации изпращат писмо до д-р Ненков, действащ министър на здравеопазването на Република България, и публикуват отворено писмо до българските медии, с което възразяват срещу промяната на критериите за разграничаване на “аборт” от “раждане” (и произтичащите от тях последствия за недоносените и мъртвородените деца) в Наредба № 12 от 21.07.2014 год. за утвърждаване на медицински стандарт “Акушерство и гинекология” и изискват тяхната отмяна и привеждане в съответствие с европейските норми.

Ето пълния текст на писмото (подчертаните пасажи са от мен):

ДО

Д-р Мирослав Ненков

Министър на здравеопазването

Копие: Списък с медии

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми д-р Ненков,

Повод за това писмо е Наредба № 12 от 21.07.2014 год. за утвърждаване на медицински стандарт “Акушерство и гинекология”, издадена от Министерство на здравеопазването.

Преди дни стана известно, че бившият здравен министър д-р Таня Андреева, напълно непрозрачно, без мотиви и без дебат, е взела решение за промяна на границата между раждане и аборт. Досега в стандарта по акушерство и гинекология за живородено дете се смяташе такова над 600 г и/или над 22 гестационна седмица (г.с.), а по новия стандарт критерият се променя на над 800 грама или 26 г.с.

Този стандарт не е консултиран с професионалната общност и НПО сектора и предизвиква серия аргументирани негативни реакции[1][2]. В България годишно се раждат поне 6000 недоносени бебета – това са около 10% от всички родени деца; в това число и около 600 мъртвородени бебета. Вместо да се започне сериозен разговор и да се търсят решения за причините за преждевременното раждане, изглежда държавата е решила да замаскира проблема, като промени дефиницията му. С вдигане на границата между аборт и раждане административно се намалява процентът на иначе високата детска смъртност в България. След въвеждането на промените много смъртни случаи няма да бъдат отразени, тъй като ще се водят аборт, а не раждане. Това е опасно и цинично заиграване със статистиката.

В “мотивите” към Наредба № 12 мотивация за тези промени липсва [3], което е в несъответствие с изричния текст на чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно който “изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност”. Съобразно чл. 28 от ЗНА мотивите, съответно докладът, съдържат причините, които налагат приемането на нормативния акт; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Мотиви не бяха изложени и в нито един момент при неслучилото се публично обсъждане. Завишаването на критериите за жизнеспособност изглежда произволно и нелогично – още повече имайки предвид, че поради напредъка на медицината в цяла Европа критериите константно спадат или поне са стационирани, но със сигурност никъде не се покачват [4]. Ниските показатели за потенциална жизнеспособност говорят за държава с добре развито здравеопазване и висока стойност на самия живот. Повишаването им говори за пораженческо отстъпление на държавата от нейния дълг към гражданите, и за придаване на фатално ниска стойност на живота и човешкото.

Това имплицитно послание към медицинската и гражданската общност на България създава възможност за реални злоупотреби в грижата за децата, родени с екстремно ниско тегло и висока степен на недоносеност, катo например ненавременно и неефективно предоставяне на реанимация и интензивни неонатологични грижи поради икономически, социологически, административни или инфраструктурни съображения. Настоящата Наредба може да бъде изтълкувана като регламентирано “разрешение” за подобни злоупотреби, което е недопустимо от морална гледна точка.

И още, завишаването на критериите за разграничаване между аборт и раждане е в ущърб на родителите на недоносените деца, ако те починат до третия ден от раждането. В случаите, които се приемат за “аборт”, детето се третира като биологичен отпадък, който се унищожава в болницата, а родителите не могат да погребат.

Напомняме, че от няколко години неправителствени организации се борят да променят нехуманната практика, според която мъртвородените бебета в България се третират като биологични отпадъци и се изгарят заедно с болничните боклуци, като родителите им нямат правото да ги погребат [5]. Проектът за промяна на Закона за гражданската регистрация, който ще позволи погребването на мъртвородените бебета, мина обществено обсъждане и в момента чака разглеждане от Министерски съвет [6]. Република България следва да обърне внимание, че на 12.06.2014 год. Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото “Марич срещу Хърватия”[7], жалба № 50132/12, в което осъжда Хърватия за нарушаване на член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) – правото на личен и семеен живот – поради това, че тялото на мъртвородено бебе е изхвърлено заедно с биологичен отпадък. Съдът в Страсбург постановява, че съгласно член 8 от ЕКПЧ родителите имат право да погребат своето мъртвородено дете и/или да бъдат уведомени за местонахождението на неговите останки, ако погребението е извършено от друг. Делото “Марич” е важен прецедент, който понастоящем може да бъде последван от много родители в България. Освен това, нормативната уредба в България поставя въпроса и за нечовешко и унизително отнасяне спрямо родителите в нарушение на член 3 от ЕКПЧ, посредством силното психическо страдание, причинено от невъзможността да интегрират травмата от загубата в житейската си история.

По досегашната наредба бебе, родено с признаци на кръвна циркулация с тегло над 600 грама и/или навършени 22 г.с., се считаше за живородено и като такова получаваше акт за раждане, ЕГН и в случай на смърт – акт за смърт, с който можеше да бъде погребано или кремирано. При сегашната наредба бебе, родено живо с тегло под 800 грама и преди навършени 26 г.с., не се счита за живородено до навършване на тридневна възраст. Едва тогава то може да бъде третирано като правен субект и да се възползва от правата си да получи акт за раждане, ЕГН и в случай на смърт – акт за смърт.

Тази разпоредба е в противоречие с Конституцията на Република България (КРБ). Съгласно чл. 4, ал. 2 от КРБ “Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.” Съгласно чл. 6, ал. 1 от КРБ “Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”, т.е. съгласно Конституцията всички хора, дори още преди да бъдат признати за граждани, се раждат равни по права. Наредбата обаче поставя една група хора в рамките на първите три дни от техния живот в една поставена под условие и несъвместима с правния порядък категория – категория на недородени хора; хора в срок на изпитване. Съгласно Наредбата тези хора не са равни по достойнство и права на всички останали хора, вкл. новородените над 600, съответно 800 гр., и навършени 22, съответно 26 г.с., които преминат тридневния праг за живото-годност. Такова разграничение между хората и отнемането на права на човек, попадащ в създадената с Наредбата група хора, е противоконституционно.

Много бебета ще попаднат в сивата зона между 600 и 800 грама и 22-ра и 26-та г.с. Със сигурност някои от тях няма да преживеят три денонощия и ще бъдат третирани като “абортен плод” – тоест, сякаш никога не са живели – независимо, че обективно, но и на първо място за родителите си, те, разбира се, са били живи, а след това са починали – и съответно би трябвало да се възползват от правото на всички човеци – да бъдат назовани, да бъдат запомнени и да бъдат изпратени.

Д-р Ненков,

С настоящото писмо апелираме към вас като минимум да възстановите старите критерии или поне да ги коригирате на 600 грама и 24 г.с., аналогично на нормативната уредба в повечето европейски държави, както и да отпадне изискването за тридневна преживяемост преди гражданската регистрация на живородените бебета с екстремно ниско тегло.

В допълнение препоръчваме да стартирате без отлагане серия консултации с професионалната общност и НПО сектора, за да може да се осигури най-добрият подход при решаване на този въпрос, който е точно толкова морален, колкото и медицински, и, както наблюдавахме в последните седмици, далеч не интересува само пряко засегнатите от него, а е от значим обществен интерес. В хода на тези консултации могат да бъдат обсъдени важни въпроси, като например осигуряване на палиативни неонатологични грижи за всички живородени бебета с тегло под 600 грама и преди навършена 22 г.с., както и за бебетата, родени с диагноза, несъвместима с живота, като това се регламентира на национално ниво в документ/протокол, изготвен от експерти-неонатолози.

Завишаването на критериите за разграничаване между аборт и раждане е една гигантстка крачка назад. Колкото по-завишени са критериите, толкова по-ниска е стойността на живота. Като оставаме на разположение за среща с Вас в най-скоро време, разчитаме, че ще действате своевременно и без колебание.

 

С уважение,

Фондация “Макове за Мери”

Български хелзинкски комитет

Фондация “Нашите недоносени деца”

Фондация за достъп до права – ФАР

Асоциация на българските акушерки – АБА

Сдружение “Естествено”

Сдружение “Родилница”

Фондация “Български център за джендър изследвания”

Сдружение “Асоциация Деметра”

Сдружение “Дете и пространство”

Асоциация на българските дули – АБД

Фондация “Лексема”

Делян Недев, задочен докторант и хоноруван преподавател по гражданско право в УНСС


[1] http://poppies-for-mary.org/whats-wrong-with-regulation-12/

[2] http://challengingthelaw.com/biopravo/novite-stari-kriterii-za-jiznesposobnost/

[3] http://www.mh.government.bg/Articles.aspx?pageid=393&currentPage=8&categoryid=6584

[4] Така например в Германия за потенциално жизнесопособно се смята бебе, родено с тегло над 500 грама и 23 г.с. В тези случай то се реанимира в родилна зала и се обгрижва с максимума на медицинските, фармацевтични и технологични възможности, с които разполагат неонатологичните центрове. В Швейцария за бебета, родени живи (с признаци на кръвна циркулация) между 22-а и 24-а г.с. се полагат палиативни грижи, даващи възможност животът им да приключи достойно и без страдание.

[5] http://www.bghelsinki.org/bg/dejstvaj/sprete-izgarianeto-na-mrtvorodenite-bebeta-kato-biologichni-otpadtsi/

[6] http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1232

[7] http://hudoc.echr.coe.int/sites/eng/pages/search.aspx?i=001-144681

0 коментара към “Писмо до д-р Ненков, министър на здравеопазването, и отворено писмо до българските медии”

Оставете коментар

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)