Какво имам предвид, когато казвам “Дъщеря ми беше мъртвородена”

Published July 10, 2019

Източник

Автор: Beth Morey

Превод: Диана Стоянова

Photo by Jonatán Becerra on Unsplash

Не мисля, че повечето хора ме разбират, когато казвам, че дъщеря ми е била мъртвородена. Тази формулировка го кара да звучи като нещо пасивно, външно, което просто се е случило с мен.

Но мъртвото раждане не е такова, и подозирам, че и загубата на бременност в по-ранен срок не е.

Раждането на мъртво дете не е нещо, което се е случило с мен, с дъщеря ми или със семейството ми.

То е нещо, което се случи вътре в мен, и в което аз бях принудена да участвам.

Продължавам да се опитвам да се сетя за аналогия, която да обясни колко опустошително не-пасивно е преживяването на едно мъртво раждане или спонтанен аборт, но нищо не звучи достатъчно адекватно.

Да речем, че се доближава до това да имате рак или друга ужасна, изтощаваща душата и тялото болест… само, че ракът, който е вътре във вас, бавно убива някой друг.

Някой, който ви е скъп.

И вие сте принудени да изминете дългия път, за да участвате в убийството.

От друга страна аз никога не съм имала рак или обичан човек, който боледува от рак, така че може би това сравнение също е неточно.

Простият факт е такъв – няма нищо като мъртвото раждане.

Нищо не прилича на това да отидеш в болницата за рутинен преглед, само за да замениш в един миг невероятно сладката радост от бременността с тъпата, стенеща празнота на знанието, че все още ще трябва да изтърпиш раждането, препълнените гърди и седмиците кървене.

Само че бебето ти ще бъде мъртво.

Болката от раждането няма да произведе нищо друго, освен черупката на този най-скъп човек. Ръцете ти ще бъдат празни и нищо няма да облекчи болките в гърдите.

И това дори не включва скръбта или вината, или недоумението кой или какво сте в този необятен свят сега, когато смъртта се е промъкнала в живота ви, в тялото ви и то по такъв коварен начин.

Мисля, че не-разбирането е това, което позволява на хората да ми кажат, едва година и половина след мъртвото раждане на дъщеря ми, че е време да го преодолея. Да продължа напред.

Но моят въпрос към тези хора е – колко време ви отне на вас да „превъзмогнете“ смъртта на любим човек, ако някога сте преживели такова нещо? Колко време ви отне да продължите напред (каквото и да означава това)?

Запитайте се сега: какво би било, ако трябваше да участвате в смъртта на вашия любим човек, да помогнете да сложите край на битието му? Тогава колко време ще ви отнеме да се излекувате?

Мъртвото раждане не се случи просто с мен. Това не се случва просто на някого.

Бебето ти умира, а след това раждаш … мъртвото си дете.

Това не е нещо пасивно. Трябва да участваш, въпреки че не искаш. Макар че това те кара да искаш да крещиш и да крещиш, и да крещиш от ужас.

Трябва да участваш в това и то те държи будна през нощта в продължение на седмици, месеци и години.

Мина една година и четири месеца, откакто родих мъртвото тяло на дъщеря си, и това все още е нещо, което дебне в съзнанието ми всяка вечер, докато чакам сънят да се спусне. Не викам спомените да дойдат – те са просто там. Не мога да избягам.

Аз я раждам отново и отново в съзнанието си, прегръщам я отново и отново за първи и последен път, усещам тъпата болка от раждането на плацентата, която не ми позволява да забравя дори за миг отвратителната реалност на това, което се случи току-що.

Мъртвото раждане не е нещо, което просто се случва. Не е чисто и хирургично. Вместо това, то е активно и объркващо, и отваря рана, болката от която пулсира дълго след като вече си поискал да спре.

И това те променя.

Затова, когато казвам, че „дъщеря ми беше мъртвородена“, моля знайте, че не описвам нещо, което се е случило с мен. Описвам травматично и ключово събитие в живота си, в което бях активен и недоброволен участник. Събитие, което все още отеква в мен.

0 коментара към “Какво имам предвид, когато казвам “Дъщеря ми беше мъртвородена””

Оставете коментар

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)

Категории