Mizuko jizo – олтар за неродените бебета

Published July 2, 2017

Чета книгата Naming the Child, която е на разположение в медиатеката на Фондацията, и реших да преведа малък откъс, защото ме впечатли. Отдавна знам какво е mizuko, но тук обичаите, свързани с него, са обяснени много хубаво.  (Преди няколко години получих рисунка на mizuko за Мери от Angie Yingst, една американска художничка, чиято втора дъщеря Лусия също е мъртвородена.)

***

Да назовеш детето

Никой не знаеше

„Съжалявам за аборта ти, скъпа, но едва ли си била в много напреднала бременост.”

… че съществуваш.

Никой не знаеше

„Не е като да си загубил истински човек.”

… че беше истинска.

Никой не знаеше

„Сигурно не е било жизнеспособен фетус. Така е най-добре.”

… че беше съвършена.

Никой не знаеше

„Винаги можете да имате друго.”

… че беше единствена.

Никой не знаеше

„Вече имате едно прекрасно дете. Радвай се!”

… че те обичахме заради теб самата.

Никой не те познаваше

… освен нас.

И ние винаги ще те помним.

                                                                                – „Никой не те познаваше” от Джен Косби

Източник: Уикипедиа

По улиците на Япония вероятно няма да чуете японските еквиваленти на термини като фетус или продукт на бременността за описание на нероденото дете. Вместо тях ще чуете по-нежната дума mizuko, която буквално означава „дете на водата.” Тази дума се използва и за ранни аборти, абортирани бебета, мъртвородени или деца, починали скоро след раждането, за да изрази юпонското вярване, че човешкият живот се заражда бавно, постепенно, в топлите води на утробата. Бебета, които никога не са имали възможността да вдишат въздуха, се завръщат във водите, от които са дошли. Mizuko не са от този свят – те едва са се докоснали до него – но запазват своето специално място в семействата и общността.

В храмовете и домовете има олтари за mizukо, наречени jizo, украсени със статуи на бебета. Майките шият червени шапчици и престилки за статуите и им подпъхват бележки с послания като „Прости ми.” или „Никога няма да те забравя.” Те украсяват статуите с шарени въртележки и се завръщат при тях отново и отново с другите деца и бащата, за да оставят играчки и други подаръци за своите деца на водата.

Тези олтари не са мрачни, скръбни места, както бихме могли да предположим – някои от тях дори се намират в паркове, посветени на mizuko, с люлки и пързалки, на които да играят братчетата и сестричетата, докато родителите им посещават олтара. Представете си изблиците на смях на гонещи се наоколо деца, а родителите коленичат пред олтара, палят свещи или ароматни пръчици.

Има нещо трогателно обикновено в Jizo олтарите, толкова подхождащо на неизменния характер на скръбта. Най-старите олтари се помещават край пътя и на уличните ъгли. Жените се редуват да мият олтара, да го украсяват с цветя и да оставят храна. Олтарите приканват общностите към непрекъснато възпоминание. Докато хората вършат своята ежедневна работа, те неизменно им напомнят за всичко, което символизират.

След като говорих с толкова много жени, съм изумена от контраста между японския и американския начин на осмисляне на загубата. В Япония скръбта не е скрита от погледа. Носи се не само от майката, но и от децата, рода, цялата общност. И там скръбта и любовта имат материално проявление – има нещо за правене: да ушиеш шапка или престилка, да напишеш писмо, да купиш въртележка, място за игра за другите деца. Както във всяко домакинство, работата продължава. Олтарът трябва да бъде почистен, цветята трябва да бъдат откъснати и аражирани, нови дрешки трябва да бъдат ушити за всеки нов сезон.

Автор: неизвестен

0 коментара към “Mizuko jizo – олтар за неродените бебета”

Оставете коментар

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)