Защо Макове за Мери?

Мери, или Мерием, е втората ни дъщеря, която почина в утробата ми след неуспешни опити да диагностицираме и лекуваме заболяването й (за което бяхме научили едва 4 седмици по-рано при рутинен ехографски преглед в 20 г.с.), и се роди мъртва в 24 г.с., през м. април 2012 година.
След като се опомних от шока, установих, че в България няма организация в подкрепа на родители като нас. Освен това според действащото законодателство нашите бебета се третират като “биологични отпадъци” и се изгарят на екарисажа заедно с другите болнични отпадъци. Опитвайки се да намерим начин да кремираме бебчето си, за да можем да го приберем у дома, многократно чухме “не може”, “не знаем как”, но и “не сте първите, които ни питат за това”. Така се роди решението ни да основем тази Фондация и да се свържем с БХК за съдействие в една кампания, с която да променим нормативната уредба, за да могат родителите, които ще дойдат след нас и имат потребност да погребат или кремират бебенцето си, да го направят. На 13.06.2012 год. внесохме в МЗ и МП отворено писмо от името на 13 организации, с което настояваме тази нехуманна практика да бъде преустановена незабавно и българската нормативна уредба да бъде приведена в съответствие с европейското законодателство. Първата крачка е сторена.

Но защо макове?

Защото маковете, като децата ни, са “ефемерни, яростно крехки, прекрасни цветя”…

трансцедентално

ако там горе ни питат,
преди да ни метнат
душите
в ниското,
ще ги помоля,
ако имат милост,
мак
да те направят
или може би
ще ти стигнат кръвта
и молекулите
за цяла нива макове
край морето,
сладки, саможиви
и тънкостеблени…
и ще ги помоля
мен
да ме направят
вятър.

Бояна Петкова

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)