Какво е да бъдеш скърбящ родител

Published February 24, 2019

Photo by Seth Doyle on Unsplash

Източник

Автор: Marisa Michaud

Превод: Диана Стоянова

 

Какво е да бъдеш скърбящ родител

Животът на скърбящия родител е немислим.

Никога не осъзнаваш колко много ще се промениш, как ще се променят взаимоотношенията ти с другите. Животът става различен.

Като скърбящ родител постоянно се съмняваш, поставяш под въпрос себе си, поставяш под въпрос връзката си с другите, поставяш под въпрос връзката си със скръбта.

Достатъчно тъжен ли съм?

Достатъчно силно ли тъгувам?

Прекалено щастлив/а ли съм?

Трябва ли да плача повече?

Обичам ли го достатъчно?

Днес твърде много ли се смях?

Липсва ли ми достатъчно?

Достатъчно често ли изговарям името му?

Не трябва ли да тъгувам повече?

Споделям ли твърде много?

Не споделям ли твърде малко?

Трябва ли да го включа в броя на децата, които имам? Не трябва ли да го включвам?

Толкова много въпроси, а толкова малко отговори.

Единственият въпрос, на който знам отговора, е този за броя на децата ми. Винаги ще го включвам в броя на децата си, защото през годините го изпуснах няколко пъти и това винаги ме кара да се чувствам ужасно. Неправилно е. За мен е правилно да го включвам.

През повечето дни просто искам някой да ми каже какво е окей да чувствам и какво не е окей да чувствам. Какво е добре да мисля и какво не е добре да мисля. Но няма книга или пътна карта, която да ми покаже правилния и грешения начин, по който да скърбя. Най-добрия или най-лошия начин за преминаване през всичко това.

Има само мен. Само това, което аз чувствам, че е правилно. Само това, което чувствам, че е грешно. Ще продъжа да го поставям под въпрос, защото ще правя грешки докато продължавам напред.

Да бъдеш скърбящ родител е неимоверно гадно.

Въпросите никога не изчезват.

Съмненията са в гравирани в умовете ни.

Скръбта обгръща сърцето ни.

Мъката ще е част от нас до края на живота ни.

Променихме се, няма връщане назад, няма как да се поправи тази трагедия.

Скръбта ме кара да се съмнявам в себе си, в способностите си като майка, в себе си като човек.

Скръбта ни кара да се чудим какво е можело да бъде направено, дали са можели да бъдат спасени, ние ли сме причината за смъртта им..

Скръбта произлиза от нашата трагедия, но скръбта ни е равна на нашето нещастие, тя е равна на нашето съмнение, тя е равна на болката ни, тя е равна на загубата ни.

Скръбта може също да е равна на любовта. Любовта към създанието, което си е отишло твърде скоро, която винаги ще носим.

Скръбта те променя като човек, променя те като съпруга и те променя като родител.

Независимо колко години остана на тази земя, скръбта винаги ще бъде част от мен. Винаги.

Всичко това е, защото започнах да обичам детето си веднага щом видях, че тестът ми за бременност е положителен.

Всичко това е, защото обичам едно дете, което умря в ръцете ми на 12 дни.

Моя син. Моето бебе. Моята любов. Моята скръб.

Въпреки, че скръбта е гадна и я мразя, тъгувам, защото го обичам. Тъжа, защото умря твърде малък.

Приех скръбта си, но въпреки че я приемам, това не я прави по-малко гадна.

Тъгувам, защото той е и винаги ще бъде моят син.

Заради трагедията, която сме преживели, можем наистина да кажем, че скръбта е гадна и няма нищо, което някога ще я промени.

Не бих пожелала това на никого по каквито и да е причини, но знам, че не съм сама и знам, че и други ще осъзнаят колко…

Е ГАДНА СКРЪБТА.

0 коментара към “Какво е да бъдеш скърбящ родител”

Оставете коментар

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)

Категории