Публикации в"траурен процес"

Mizuko jizo – олтар за неродените бебета

Публикации July 2, 2017

Чета книгата Naming the Child, която е на разположение в медиатеката на Фондацията, и реших да преведа малък откъс, защото ме впечатли. Отдавна знам какво е mizuko, но тук обичаите, свързани с него, са обяснени много хубаво.  (Преди няколко години получих рисунка на mizuko за Мери от Angie Yingst, една американска художничка, чиято втора дъщеря Лусия също е мъртвородена.) *** Да назовеш детето Никой не знаеше „Съжалявам за аборта ти, скъпа, но едва ли си била в много напреднала бременост.” … че съществуваш. Никой не знаеше „Не е като да си загубил истински човек.” … че беше истинска. Никой не знаеше [...]

Още...

Родители разказват… #1

Публикации February 10, 2017

Още при зараждането на Фондацията имах желанието тя да стане място за среща на родители, преживели травмата от загубата на своите бебета, своеобразна общност на споделяне и оказване на взаимна подкрепа. Това беше и част от причината да пиша блога “Mourning Mary“, в който разказвах за нашата дъщеря и живота без нея… Споделянето на историите на загубата и скръбта не е обичайно у нас, предизвиква смущение и неудобство. И въпреки това ние имаме нужда да четем и слушаме тези истории, не само като родители, за да нормализираме своите травматични преживявания и да се почувстваме разбрани, но и като общество – [...]

Още...

Как да помогнем на другите деца в семейството, когато бебето почине

Публикации January 24, 2017

Написването на този текст ми отне 4 години. Не знам защо беше толкова мъчително… Очевидно не е било въпрос на време, защото тази сутрин го написах на един дъх, за два-три часа… Явно е имал просто нужда да престои в онова пространство, в което се намират нещата… душите? преди да се родят. Текстът е замислен като част от една илюстрована детска книжка, която искаме да издадем до края на годината. Целта ѝ е да улесни децата и родителите да осмислят заедно и да говорят по най-добрия възможен начин за травматичната загуба на очакваното дете, братче, сестриче и съпровождащите я сложни [...]

Още...

Подарено време: Продължаване на бременността при „несъвместими с живота” диагнози и перинатален хоспис

Публикации July 28, 2015

Д-р Бояна Петкова, Фондация „Макове за Мери” С увеличаване на диагностичните възможности на пренаталната медицина все по-актуален става въпросът за съдбата на бебетата, разпознати от нея като носители на заболяване, “несъвместимо с живота”, тоест без шансове за самостоятелно оцеляване извън майчината утроба[1]. Давам си сметка, че медицинският канон изисква да ги наричаме „ембрион” или „фетус”[2] в зависимост от степента им на развитие, т. нар. „гестационна възраст” – времето, изминало от зачеването. Но ще си позволя в този текст да се отклоня от езиковото безпристрастие – което е донякъде и оправдана /необходима?/ защитна реакция на медицинския професионалист – в полза на [...]

Още...

Какво трябва да направите, за да погребете или кремирате бебето си?

Публикации July 25, 2015

Пиша тази публикация със смесени чувства. Чакам да я напиша от три години. Ако я четете, вероятно бебето ви е починало, затова първо искам да изразя искрените си съболезнования към вас и вашето семейство. Надявам се, че трудно извоюваната възможност да го погребете или кремирате ще ви донесе макар и много малка утеха, че сте се погрижили за него като родители, и сте се сбогували достойно и с любов. За съжаление, както и животът, смъртта води след себе си бюрокрация. И понеже е трудно човек да мисли логично и последователно в травматична ситуация, ще се опитам да ви улесня максимално [...]

Още...

За второто четене или… докога?

Публикации July 16, 2015

Разговор с Надежда Цекулова в ефира на БНР “Христо Ботев” за това докога ще чакаме да бъдат финализирани промените в Закона за гражданската регистрация: http://poposokanalunata.blogspot.com/2015/07/blog-post.html  

Още...

Стартира нова група за подкрепа в София

Публикации June 19, 2015

Тук можете да чуете запис на разговора на радиоводещата Нина Колева с Елена Кръстева – психолог, водещ на групата по емоционална подкрепа и взаимопомощ към Фондация “Макове за Мери” и ПИСЕЛ, родители от групата – Руслана Бояджиева, Росица и Андрей Ноневи, и Бояна Петкова – основател на Фондация “Макове за Мери”. Говорим си за това защо една такава група може да представлява действителна помощ за родителите да се научат да живеят с преживяното и да се върнат към живота отвъд травмата. Групата ще стартира отново на 21. септември в София. При желание за участие можете да се свържете с Елена [...]

Още...

Безценни спомени: фотография на починали бебета

Публикации February 22, 2015

Мнозина горди, млади родители, приемат за даденост факта, че могат да снимат до безкрай новото си попълнение. Но когато бебето почине – преди раждането или скоро след него – има само една възможност да се направят снимки и да се създадат безценни спомени за родителите, понесли тежката загуба. Партньорът ми и аз имаме стотици снимки и клипчета на сина ни Хюго, който живя 35 дни. Хюго се роди, когато бях бременна едва в 24-та седмица. Прекара живота си в кувьоз на апаратна вентилация. На толкова много от снимките, които имаме на Хюго, си личи неговият характер – как лежи по [...]

Още...

Как да помогнем на тъгуващ приятел

Публикации October 17, 2014

Как да помогнем на тъгуващ приятел: 11 неща, които да направите, ако не сте сигурни как да постъпите Автор: Megan Devine Терапевт съм от над 10 години. Работила съм в социалните служби още 10 години преди това. Познавам скръбта. Знам как да се справям с нея и как да помагам на други хора, които я изживяват. Когато партньорът ми се удави в един слънчев ден през 2009 година, научих, че скръбта има много повече измерения, отколкото съм предполагала. Много хора наистина имат желанието да помогнат на приятел или роднина, който изживява огромна загуба. Често в такива моменти не намираме думите [...]

Още...

Да разказваме историята си

Публикации April 20, 2013

През 1984 год. психологът д-р Глен Дейвидсън пише в книгата си “Да разберем скръбта” (Understanding Mourning): “Да разказвате историята си е най-важното, което можете да направите като скърбящи хора, защото чрез разказването ще изцелите отново живота си. Разказвайки историята си, ще откриете, че фактите се променят, не защото събитията са се променили, а защото виждането ви за това, което е съществено, се променя с времето. Може би ще откриете, че първоначалните ви впечатления са непълни или дори погрешни. Колкото по-изненадващо ни застига смъртта, толкова по-вероятно е първоначалните ни впечатления да са погрешни. [...] Когато разказвате историята си за първи път, [...]

Още...

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)