Публикации в"психология"

Подарено време: Продължаване на бременността при „несъвместими с живота” диагнози и перинатален хоспис

Публикации July 28, 2015

Д-р Бояна Петкова, Фондация „Макове за Мери” С увеличаване на диагностичните възможности на пренаталната медицина все по-актуален става въпросът за съдбата на бебетата, разпознати от нея като носители на заболяване, “несъвместимо с живота”, тоест без шансове за самостоятелно оцеляване извън майчината утроба[1]. Давам си сметка, че медицинският канон изисква да ги наричаме „ембрион” или „фетус”[2] в зависимост от степента им на развитие, т. нар. „гестационна възраст” – времето, изминало от зачеването. Но ще си позволя в този текст да се отклоня от езиковото безпристрастие – което е донякъде и оправдана /необходима?/ защитна реакция на медицинския професионалист – в полза на [...]

Още...

Безценни спомени: фотография на починали бебета

Публикации February 22, 2015

Мнозина горди, млади родители, приемат за даденост факта, че могат да снимат до безкрай новото си попълнение. Но когато бебето почине – преди раждането или скоро след него – има само една възможност да се направят снимки и да се създадат безценни спомени за родителите, понесли тежката загуба. Партньорът ми и аз имаме стотици снимки и клипчета на сина ни Хюго, който живя 35 дни. Хюго се роди, когато бях бременна едва в 24-та седмица. Прекара живота си в кувьоз на апаратна вентилация. На толкова много от снимките, които имаме на Хюго, си личи неговият характер – как лежи по [...]

Още...

Какво да правим, когато шансовете на бебето ни да оцелее са малки? (1)

Публикации July 27, 2013

Наскоро си дадох сметка, че родители, които са изправени пред тежки пренатални диагнози за децата си – такива, които медицинста нарича “несъвместими с живота”, или пък такива с малки шансове за оцеляване – на практика нямат към кого да се обърнат. А въпросите са много. Възможните сценарии, които трябва да отиграем в ума си, за да сме готови за тях в реалността; трудните, непосилните решения, които ще ни се наложи да вземем… … никъде ги няма изписани или изговорени, никой сякаш не смее да говори за тях, и така хората, на които се случват, се оказвам съвсем сами в кошмара [...]

Още...

Да разказваме историята си

Публикации April 20, 2013

През 1984 год. психологът д-р Глен Дейвидсън пише в книгата си “Да разберем скръбта” (Understanding Mourning): “Да разказвате историята си е най-важното, което можете да направите като скърбящи хора, защото чрез разказването ще изцелите отново живота си. Разказвайки историята си, ще откриете, че фактите се променят, не защото събитията са се променили, а защото виждането ви за това, което е съществено, се променя с времето. Може би ще откриете, че първоначалните ви впечатления са непълни или дори погрешни. Колкото по-изненадващо ни застига смъртта, толкова по-вероятно е първоначалните ни впечатления да са погрешни. [...] Когато разказвате историята си за първи път, [...]

Още...

Скръбта на сиблингите при перинатална загуба

Публикации April 16, 2013

Често на нас самите като родители ни е трудно да преработим всички емоции, които възникват при смърт на бебе в перинаталния период. Може би получаваме твърде малко подкрепа от близките си и много противоречиви съвети как да “продължим напред”. Може би ни е трудно да говорим с другите си деца, особено когато са малки, за смъртта и какво се е случило с тяхното братче или сестриче. Може би искаме да ги предпазим от собствената си скръб и да не ги натоварваме. Не знаем как и кога да повдигнем въпроса за пчоиналото бебе пред последващите живи деца и понякога минават години, [...]

Още...

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)