Публикации в"продължаване на бременност"

Подарено време: Продължаване на бременността при „несъвместими с живота” диагнози и перинатален хоспис

Публикации July 28, 2015

Д-р Бояна Петкова, Фондация „Макове за Мери” С увеличаване на диагностичните възможности на пренаталната медицина все по-актуален става въпросът за съдбата на бебетата, разпознати от нея като носители на заболяване, “несъвместимо с живота”, тоест без шансове за самостоятелно оцеляване извън майчината утроба[1]. Давам си сметка, че медицинският канон изисква да ги наричаме „ембрион” или „фетус”[2] в зависимост от степента им на развитие, т. нар. „гестационна възраст” – времето, изминало от зачеването. Но ще си позволя в този текст да се отклоня от езиковото безпристрастие – което е донякъде и оправдана /необходима?/ защитна реакция на медицинския професионалист – в полза на [...]

Още...

Какво да правим, когато шансовете на бебето ни да оцелее са малки? – Продължаване на бременността(3)

Публикации August 22, 2013

Какво ни очаква, ако решим да продължим бременността? Ако бебето ви страда от Тризомия 18 (синдром на Едуардс), Тризомия 13 (синдром на Патау), аненцефалия, Синдром на Потър, хипопластично ляво сърце или друг генетичен или морфологичен дефект, приеман от медцината като “несъвместим с живота”, можете да изберете да продължите бременността. Това в България все още не е често срещан избор, и може да бъде доста непопулярен сред близките и лекарите ви. Ако видите, че лекарят, който проследява вашата бременност и диагностицира заболяването, реагира отрицателно на подобно решение, и отказва да ви подкрепи, ще трябва да потърсите друг, съгласен да ви проследява [...]

Още...

Какво да правим, когато шансовете на бебето ни да оцелее са малки? (1)

Публикации July 27, 2013

Наскоро си дадох сметка, че родители, които са изправени пред тежки пренатални диагнози за децата си – такива, които медицинста нарича “несъвместими с живота”, или пък такива с малки шансове за оцеляване – на практика нямат към кого да се обърнат. А въпросите са много. Възможните сценарии, които трябва да отиграем в ума си, за да сме готови за тях в реалността; трудните, непосилните решения, които ще ни се наложи да вземем… … никъде ги няма изписани или изговорени, никой сякаш не смее да говори за тях, и така хората, на които се случват, се оказвам съвсем сами в кошмара [...]

Още...

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)