Какво искаме

До:Диана Ковачевa, Мининистър на правосъдието
Копие:Десислава Атанасова, Министър на здравеопазването
Копие:Константин Пенчев, Омбудсман на Република България
Копие:Списък с медии

ОТВОРЕНО ПИСМO

Уважаема г-жо Ковачева,

Ние сме група организации с основен фокус гаранцията и опазването на човешките права в България, и по-специално правата на родителите и на децата. Пишем Ви, за да обърнем вниманието Ви към една дълбоко нехуманна практика, произтичаща от дефекти в законодателството, и да настояваме за нейното незабавно преустановяване посредством съответна нормативна реформа.

Всяка година в България се раждат около 600 мъртвородени бебета. Това е изключителна травма за техните родители. В същото време те нямат правото нито да кремират, нито да погребат децата си. Бебетата стават собственост на болницата, която ги изгаря като “биологичен отпадък”, заедно с всякакви други болнични отпадъци. Така родителите не могат дори да получат урна с прахта на бебето си или гробно място, което да посещават – изключително важен момент от процеса на скърбене.

Причина за тази практика, която ние определяме като изключително неморална и жестока, са съществуващите текстове в Закона за гражданската регистрация (чл. 61, според който препис-извлечение от акта за смърт представлява разрешение за погребение) и в Наредба № 2 от 21 април 2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници. В момента се изисква наличието на акт за раждане и акт за смърт, ЕГН и име, за да се случи погребение или кремация. Мъртвородените бебета няма как да получат всички тези документи, тъй като по българското законодателство те не са субекти на правото.

Подобна нехуманна практика – всички мъртвородени или починали непосредствено след раждането си бебета да бъдат изгаряни като биологичен отпадък, не съществува в останалите страни-членки на Европейския съюз.

В държавите, членки на ЕС, мъртвородените деца се третират по различен начин, в зависимост от тяхното тегло и гестационна възраст:

- Когато са родени под съответния определен миунимум на жизнеспособност (обичайно 500 гр. или 22-24 гестационни седмици), те се третират като “операционни отпадъци”, които или се изгарят/погребват от болницата по хуманен, зачитащ човешкото достойнство начин, или се предоставят на родителите при желание от тяхна страна, за да организират те индивидуално погребение.

- Когато са над определените минимални тегло/възраст, те се третират като мъртвите тела на всички останали починали човешки същества. В този смисъл се предвижда и принципно задължение на родителите да извършат погребение, съгласно изискванията на съответното действащото законодателство. При отказ от страна на родителите се предвижда задължение за съответната държавна или общинска институция да извърши анонимно погребение.

Човешкото достойнство изисква ясна правна уредба на правото на родителите и задължението на държавата да погребва мъртвородените деца и починалите непосредствено след раждането си. Подобна уредба следва да включва предвиждане на изрична възможност (право) за погребване на тези деца, независимо от тяхната възраст и тегло. Въпросът дали може да се извърши погребение не трябва да се решава от законодателя, а от бременната жена и нейния партньор (ако има такъв, припознал детето), евентуално от нейните роднини, в случай, че тя почине при раждането. Решението дали да бъде извършено погребение зависи от емоционалната връзка, възникнала между жената и плода по време на бременността.

В допълнение, редица международни изследвания категорично доказват изключителната важност на сбогуването с починалото дете за траурния процес на родителите. Психолозите съветват да им бъде дадена възможност да го погребат или кремират, тъй като тъгуването е изключително важна стъпка към възстановяване от загубата, а човек не може да тъгува за безименно дете, което никога не е виждал. При родители, които са получили възможност да се сбогуват с бебето си и чиято емоционална травма е призната от обществото, се наблюдават значително по-малко депресивни и тревожни разстройства и по-бързо възстановяване.

Българските родители на мъртвородени деца описват факта, че са били лишени от възможността да се сбогуват с децата си по достоен начин, като изключително травматизиращ и утежняващ така или иначе болезнения процес на преодоляване на загубата.

Ние, долуподписаните организации, настояваме за незабавни нормативни промени, които да позволят погребването или кремирането на мъртвородени бебета и бебетата, починали непосредствено след раждането си. Трябва да бъде предвидено това да може да стане само с наличието на акт за раждане (актът, издаден по смисъла на чл.48, ал.4 изречение последно от Закона за гражданската регистрация). В допълнение, трябва да бъде изготвен документ, деклариращ желанието на родителите за погребение/кремация, който да бъде на разположение в болниците.

Вярваме, че ще предприемете необходимите стъпки за промяна на нормативната уредба.

Разчитаме, че ще можем да обсъдим належащите промени на среща, която да включва представители на долуподписаните организации и всички останали институции с отношение към проблема, в най-скоро време.

Първоначална среща с представителите на МЗ мина по-рано днес, като те изразиха принципното си съгласие и подкрепа с посоката на реформата.

  • Подписи:

    Български хелзинкски комитет

    Сдружение “Естествено”

    Фондация “Родители за родители”

    Асоциация “Родители”

    Фондация “Асоциация Анимус”

    Алианс на българските акушерки

    Асоциация на българските дули

    Българско дружество по психодрама и групова терапия

    Психотерапевтичен институт по социална екология на личността (ПИСЕЛ)

    Национална асоциация „Подкрепа за кърмене”

    Фондация „Същност”

    Сдружение “Родилница”

    Сдружение “Център за образователни инициативи”

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)