Архив | July, 2012

Възкресение

Публикации July 6, 2012

Трябва първо да ни завие пръстта. Да наметне земята отгоре пъстър юрган от орехова шума. Да се отбрулят кестените. Да се оголят акациите, за да ни стоплят, когато няма друго. Трябва сълзите да се върнат на небето по бавните пътеки на водата. Да забравим всичко, в което сме вярвали. Да научим езика на дъждовните червеи. Да нахраним с плътта си зеленото бъдеще на тревите. И да мълчим до преливане. Тогава ще дойде първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие и ще прогледнем в тъмното. Няма бързи начини за възкръсване.

Още...

Невидимите деца

Публикации July 4, 2012

Когато чакаме бебе, се вълнуваме. Купуваме креватче и количка, гладим мънички бебешки дрешки и си мислим как ще се промени животът ни с появата на малкия човек. Дори и да допуснем някой страх да се промуши през грижливо изградената ни бариера, бързо го отместваме встрани… Никой не очаква, че детето му няма да изплаче или ще почине в първите часове и дни след раждането. И все пак това се случва с 600 бебета годишно в България. Това са 0,75% от всички раждания. В статистиката се казва, че такъв процент не е статистически значим. Но когато се случи, за родителите този [...]

Още...

Да помогнем на живите си деца

Публикации July 2, 2012

  д-р Денис Клас Искаме да защитим децата си от мъката в живота, но не можем. Когато смъртта посети дома ни, живите ни деца също са засегнати и трябва да помислим как реагират, как можем да им помогнем и как да им позволим те да ни помогнат. І. Преди да поговорим за различните начини, по които децата възприемат смъртта, трябва да помним следното, докато общуваме с тях. 1.Децата трябва да могат да реагират на смъртта по своя собствен начин. Загубата, която те изпитват е различна от нашата. Ние сме загубили дете – надеждата ни за бъдещето, частта от нас, която [...]

Още...

Тъгуващият човек – ръководство за употреба

Публикации July 2, 2012

Събудих се сутринта и разбрах, че съм прекалила със социализацията през уикенда. Чувствах се като блъсната от камион. Не че ми беше зле, напротив – даже хванах слънце на пейката в парка, от която наблюдавах как Михаела си играе с приятелката си. Обаче за тъгуващия човек комуникацията е изморителна и трябва да се практикува с мярка. Той, мен ако питате, си има важна работа – да тъгува. Скръбта е много сериозно занимание. Тя те намества. Преконфигурира те. Като течаща вода те издълбава, пренарежда ти пластовете. Трябва време. Колко? Никой не знае. Но скръбта трябва да си свърши работата, за да [...]

Още...

Колко деца имате?

Публикации July 1, 2012

Мари Клекли, САЩ Скоро след като синът ми почина, разбрах че този въпрос ще е мъчителен за мен. Всеки път, когато някой ме попиташе за броя на децата ми, трябваше да се преборя със себе си, за да отговоря. Скоро реших, че няма да позволя това да се превърне в проблем. Обмислих вариантите за отговор и избрах този, който отговаряше на моите нужди в началото. Имах жива дъщеря, но знаех, че ако кажа “едно”, то ще е сякаш отричам съществуването на сина ми, а това не ми харесваше. В началото, когато все още имах нужда да казвам на хората, че [...]

Още...

За родителите, скоро загубили дете

Публикации July 1, 2012

(по материали от американския сайт Bereaved parents of the USA) Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее. Пътуването през тази мъка е много дълго, тъмно, трудно и болезнено. В началните минути, дни, седмици, месеци и дори години ние сме потопени във всепоглъщаща мъка и неописуема болка. Трудно е да понесем ежедневието или да мислим за нещо друго, освен за смъртта на децата ни. Дори някогашните щастливи спомени, за времето прекарано с децата ни, сега непрекъснато ни носят болка. Опечалените родители не “преодоляват” смъртта на детето си, нито [...]

Още...

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)