Скръбта на сиблингите при перинатална загуба

Published April 16, 2013

Често на нас самите като родители ни е трудно да преработим всички емоции, които възникват при смърт на бебе в перинаталния период. Може би получаваме твърде малко подкрепа от близките си и много противоречиви съвети как да “продължим напред”. Може би ни е трудно да говорим с другите си деца, особено когато са малки, за смъртта и какво се е случило с тяхното братче или сестриче. Може би искаме да ги предпазим от собствената си скръб и да не ги натоварваме. Не знаем как и кога да повдигнем въпроса за пчоиналото бебе пред последващите живи деца и понякога минават години, преди да им кажем за него. Изследванията, които разглеждат този въпрос сериозно и в контекста на цялата семейна система и поредността на децата в семейството, са малко. Представяме ви статия, разглеждаща 8 случая на семейства, преживели перинатална загуба, и начина, по който те в по-голяма или по-малка степен са интегрирали скръбта си и починалото дете в семейството. Показано е как това влияе на взаимоотношенията между останалите деца в семейството, на привързаността между тях и родителите, и в каква степен се отразява на живота им, дори когато самите те станат възрастни и имат деца. Статията е подходяща за професионалисти от помагащите професии, но също така и за родители, които търсят начин за справяне с проблема в собственото си семейство. Оригиналният текст и библиографията могат да бъдат намерени тук.

Скръбта на сиблингите след перинатална загуба (изтегли оттук)

Превод: Елица Спасова

Абстракт: Проучванията, третиращи скръбта в семейството при перинатална загуба (загубата на дете преди раждането, по време или непосредствено след раждането), се фокусират главно върху траурния процес на родителите и рядко включват скръбта, която изживяват сиблингите (бел. прев. сестрите и братята) на починалото дете. Емоционалния товар от непреодоляната скръб, която изпитват живите братя и сестри, може да бъде пренесен в зрелостта и да бъде недостатъчно разбран. Сиблингите в семейства, съкрушени от перинатална загуба, страдат двойно: те скърбят заради загубата на своите очаквани братя или сестри и заради загубата на родителите си такива, каквито са ги познавали преди. Възрастните могат да бъдат толкова завладени от собствената си скръб, че да останат слепи за страданието на децата си. Специалистите могат да помогнат на родителите да се научат как да общуват с децата си по правилен начин, така че те да бъдат способни да изразят, интегрират и освободят скръбта си. Перинаталната загуба се отразява на цялото семейство и въздействието й може да се усети дори в следващи поколения.

Ключови думи: загуба на дете, загуба на брат/сестра, пренебрегната скръб, вина на оцелелите, заместващо дете

1 коментар към “Скръбта на сиблингите при перинатална загуба”


Оставете коментар

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)