Какво да правим, когато шансовете на бебето ни да оцелее са малки? – Аборт по медицински показания(2)

Published August 5, 2013

Какво ни очаква, ако изберем аборт по медицински показания?

В зависимост от това в коя седмица от бременността сте, начините за извършване на аборт по медицински показания са различни. Обикновено по-сериозните заболявания и малформации на бебето се откриват между 12-а и 20/24-а гестационна седмица, макар да има и заболявания, които се проявяват едва по-късно.

Полагат се усилия абортът във втория триместър да е възможно най-щадящ за организма на майката, но на практика той протича като раждане. По протокол т.нар. секцио парва се практикува само, когато става дума за двуплодна бременност, при която едното бебе е здраво, а другото – болно. Тогава болното бебе се “ражда” с операция, а здравото бебе се оставя в матката до края на бременността. Въпреки че в първия момент може да ви се иска да прекъснете бременността по оперативен механизъм, помнете, че става дума за коремна операция, която, ако не друго, ще повлияе върху способността ви скоро отново да забременеете и да износите друго здраво дете. Затова оперативното родорзарешение при аборт по медицински показания/ако бебето е мъртво, се предприема само в случаите, в които е застрашен животът на майката.

В останалите (болшинството) случаи се предприема медикаментозна индукция на раждането с простагландин (например Цитотек) – това са малки бели хапчета, които могат да се поставят вагинално или да се приемат през устата – и/или с окситоцинова инфузия. И двата медикамента предизвикват маточни контракции и разкритие на маточната шийка. Дали и в кой момент от процеса ще бъде приложена анестезия (спинална или венозна) зависи от лекуващия лекар и вашето желание. В никакъв случай не е приемливо да изпитвате силна болка по време на този така или иначе изключително мъчителен за вас процес. При спиналната анестезия ще бъдете обезболени само от кръста надолу, така се отнема болката от контракциите и кюртажа (остъргването), който най-вероятно ще бъде извършен след раждането, за да е сигурно, че няма останали плацентарни части в матката ви. При венозната анестезия ще заспите и няма да изпитвате болка по време на медицинските манипулации, но тя не може да се поддържа дълго. Също така означава, че може би няма да получите възможност да видите бебето си след раждането, ако желаете.

В някои случаи, когато раждането не прогресира, но има реална опасност от инфекция за майката, в шийката се поставя балон-катетър, който постепенно се раздува, за да спомогне разкритието. Това е неприятна и понякога болезнена процедура, затова настоявайте за адекватно обезболяване. Често условията, при които се провеждат абортите у нас, спомагат за допълнителното травмиране на майката. Понякога се прибягва и до вливане на простагландини или други разтвори в околоплодния мехур на бебето (интраамниално), с които да се ускори процесът. Процедурата се прави посредством игла за амниоцентеза и е минимално болезнена. Практиката, при която за крачето на бебето се завързва тежест, за да се издърпа плодът навън с помощта на гравитацията, е нехуманна и не би трябвало да се прибягва до нея.

Трябва да се подготвени и за някои от страничните ефекти на лекарствата, с които се индуцира раждане. Простагландините (Цитотек), например, могат да предизвикат силно, неконтролируемо треперене, повишена температура и водниста диария, както и много продължителни, силни и болезнени контракции. Обикновено контракциите, предизвикани с помощта на окситоцин, са в някаква степен по-поносими, но също могат да бъдат по-болезнени, отколкото сте очаквали. Имайте предвид, че раждането на много малко и/или мъртво бебе протича различно от нормалното раждане на термин. Тъй като бебето не тежи достатъчно и често е в седалищно предлежание, то не може да участва активно в раждането, както правят големите здрави бебета. То не може да окаже достатъчен натиск върху шийката на матката, за да спомогне за бързото получаване на разкритие, но поради малкия размер на тези бебенца (до 30 см и 600 грама), обикновено те могат да се родят с разкритие, по-малко от 10 см, което е необходимо за раждането на термин. Понякога може да се наложи вашият лекар да помогне, като увеличи разкритието на шийката мануално (с ръце). Това е доста болезнена процедура, за която би следвало да бъдете обезболени (оптимално – със спинална упойка).

Времето за получаване на разкритие и раждането на бебето може да отнеме от няколко часа до 1-2 дни, тъй като представлява външна намеса в нормалния ход на бременността – т.е. тялото “не разбира” защо трябва да роди недоносеното бебе, което не е готово за живот извън утробата ви. И макар че умът ви разбира, че вашето бебче е болно и няма да оцелее, може би ще останете изненадани от това колко силно “собствено мнение” може да има тялото ви… (за това ще пиша в отделна публикация).

Ако бебчето ви е по-малко от 20-а г.с. вероятността да е живо в момента на раждането, е много малка – по-вероятно е да загине в процеса. При прекъсване на бременността по медицински причини в по-късен срок (20-24 г.с.) в чужбина се практикува като по-хуманно спирането на сърчицето на бебето преди започване на раждането (посредством медикамент, който се инжектира в сърцето под ехографски контрол с игла за амниоцентеза), но за жалост това все още не е рутинна практика у нас. Все пак, ако такова е вашето желание като родител, не се колебайте да обсъдите с лекуващия лекар тази възможност. Самата процедура не е сложна от медицинска гледна точка, но може да е емоционално обременяваща за вас, тъй като може да остане в съзнанието ви като моментът, в който сте “убили” бебето си. Помислете внимателно над двете опции – да индуцирате раждане, при което бебето ви може да се роди с признаци на живот, или да прекъснете жизнените функции преди да започне раждането – и преценете кой от двата варианта ще бъде по-лесно поносим за вас в дългосрочен план.

За съжаление подобни решения са изключително мъчителни, особено в момент, в който така или иначе сте под голямо напрежение, и изпитвате силна емоционална болка, но е важно да ги вземате съзнателно, така че да намалите чувството за вина и съжаление впоследствие, както и травмата от самото преживяване.

Ако болницата, в която раждате (правите аборта) не предлага спиране на сърдечната дейност на бебето, и то се роди с признаци на живот – сърдечна дейност, пулсираща пъпна връв, опити за дишане – а вие не сте под пълна упойка, трябва да помислите предварително дали искате да видите и подържите бебето, с ясното съзнание, че то ще почине след няколко минути в прегръдките ви. Реалната ситуация е такава, че тези бебенца често изобщо не се показват на родителите, а се оставят настрани, увити в кърпи (или изключително нехуманната практика да се поставят (на земята) в кашони от лекарства), докато починат. Ако сте под упойка, можете да помолите таткото да бъде допуснат да подържи бебчето. Трябва да сте нясно, че подобна молба ще предизвика недоумение (а понякога и възмущение), както и силен емоционален отпор от страна на медицинския персонал. За съжаление, тъй като в българските болници и университети все още не се провежда обучение за справяне с такива ситуации, това е начинът на акушерските и лекарите да защитят собствената си психика, тъй като за тях това е в някаква степен често срещана ситуация и те трябва да се опазят, за да могат да работят пълноценно. Въпреки това нито за миг не забравяйте, че това е вашето бебе, вашето раждане, вашето решение.  И че това може да са единствените ви минути с него – независимо дали се роди живо или мъртво – и те трябва да ви стигнат за цял един живот…

Няма да скрия дълбокото си убеждение, че за родителите е по-добре да видят, подържат, прегърнат, снимат своето бебенце. В България битува схващането, че това ще засили скръбта или ще травмира допълнително майката, оттам и практиката бебетата да не се показват/дават на родителите – това е един вид криворазбрана грижа за тях, тъй като се смята, че те трябва бързо да забравят и да имат друго, здраво дете. Куп психологически изследвания обаче смятат точно обратното – че колкото по-добре едно преживяване е интегрирано в живота, толкова по-добре то се преодолява, и толкова по-малко последствия оставя в дългосрочен план. А за да бъде интегрирана смъртта на едно бебе в живота на родителите, те трябва да го познават, да знаят с кого се сбогуват, тъй като то не е просто купчина тъкани, то е техните мечти, желания, въплъщение на тяхната любов, то е тяхната визия за бъдещето, и заедно с него, те губят и всичко това…

Много често твърде малките (и мъртви) бебета се смятат за “страшна гледка”, но в действителност те са напълно оформени човеци, които поради своето ранно раждане, все още имат много тънка кожа, затова са керемиденочервени на цвят, очите им все още не се отварят, и са много, много мънички. Като цяло няма нищо страшно в гледката, и вие най-вероятно ще изпитате по-скоро прилив на родителска обич и гордост, отколкото ужас. Дори бебето ви да има видими малформации, родителите споделят, че те обикновено са много по-незначителни от това, което въображението им им е описвало. Ако имате съмнения дали искате да видите бебето, разпитайте лекаря как се очаква да изглежда то, или след раждането го помолете да ви опише видимите малформации, и тогава вземете това решение.

Ето тук можете да видите снимки на бебе, родено в 19 г.с.

Друга причина да видите (и снимате) бебето си е, че най-вероятно, освен няколко ехографски снимки, нямате много веществени доказателства за съществуването му. Скоро ще се сблъскате с външния свят, който всячески ще се опитва да ви внуши, че “нищо не се е случило”, и вие трудно ще се противопоставите на това внушение, дори вътрешно да знаете, че напротив, случило се е нещо от огромна важност и тежест в живота ви.

В случай, че това е възможно, помолете за индивидуална зала за раждане, където може да присъства бащата на бебето и/или друг важен за вас човек. Изключително травмиращо е да раждате мъртво или фатално болно бебенце в обща родилна зала, заобиколена от други родилки, чиито бебета изплакват едно след друго… Същото важи и за стаята, в която ще ви настанят след раждането. Обикновено това е стая в гинекологичното, а на акушерското крило на болницата, но ако се окажете, обкръжена от майки, които щастливо кърмят своите новородени, настоявайте да бъдете преместени!

Последно искам да се спра на някои от емоциите, които решението за аборт на бебето по медицински показания може да предизвиква у вас – най-често родителите се сблъскват с чувство за вина пред своето дете, че не са успели да го “предпазят”, че го “убиват” или че се “отричат” от него. Вината е нормална реакция в този контекст, но ако ви измъчва отвъд първите няколко месеца след раждането (аборта), или е прекалено интензивна, редно е да се консултирате със специалист, който да ви помогне да преработите всички възникнали от преживяното чувства. Не забравяйте, че спрямо ситуацията сте направили най-адекватния и щадящ избор за цялото си семейство. Това бебе ще стане част от вашата семейна история, и вие въпреки всичко сте негови родители, на които се е наложило да вземат ужасно тежко решение… Важно е в месеците след раждането му да бъдете грижовни към себе си и помежду си, и да пазите партньора си от пропаденето в черната дупка на чувството за вина. Повтаряйте си, че понякога сме изправени пред ситуации, в които няма “полезен ход” и “правилен” избор, в които независимо по кой път ще поемеш, попадаш във все същия кошмар. Просто на кръстопътя между двете еднакво страшни пътеки, вие сте поели в тъмното по тази, в дъното на която за миг е проблеснала светлинка… Няма смисъл да се чудите дали тази светлина не е била зрителна измама. И тъй като няма бебче, за което да се грижите, погрижете се за себе си, бъдете нежни със себе си, прощавайте си, простете си… Независимо какво мисли околният свят, това, че сами сте избрали да прекъснете живота на бебето си, не означава, че не сте преживели огромна загуба и огромна физическа травма. Фактът, че съзнателно сте се решили на аборт поради еднозначни медицински доказателства, че бебето ви ще страда и няма да има качеството на живот, към което всички се стремим, е неоспорим акт на грижа за детето ви. Вие сте постъпили като родители, вземайки вероятно най-тежкото решение в живота си.

0 коментара към “Какво да правим, когато шансовете на бебето ни да оцелее са малки? – Аборт по медицински показания(2)”

Оставете коментар

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)