Какво да кажем и какво да не казваме на родители, преживели загуба

Published November 25, 2012

Автор: Donielle Baker

Случи се така, че научих от първа ръка колко невероятно тежко е да загубиш бебе.

Имах до себе си приятели и близки, които ме обичаха и подкрепяха в тези трудни моменти. Хора, които са били в моето положение, често ми даваха съвети, които ми действаха като лековит балсам на отворена рана. Но понякога от думите може да боли, дори когато са казани с любов, въпреки че почти винаги целта им е да запълнят тишината и да намалят скръбта…

Може би никога не сте преживявали загубата на бебе – било то заради аборт или преждевременно раждане. Нормално е да се чувствате неудобно, когато не знаете какво да кажете. Била съм в тази позиция с приятели, загубили малките си рожби – чувствах, че трябва да кажа нещо, и едновременно с това исках да съм сигурна, че няма да им причиня допълнителна болка.  Препъвах се в думите си, които сякаш само кънтяха кухо.

Преди време помолих мои приятели от фейсбук да ми помогнат за тази статия и да изброят нещата, които според тях хората трябва и не трябва да казват в такава ситуация. Проблемът с този списък обаче е, че всички ние скърбим по различен начин и това, което може да нарани една жена, е напълно възможно да няма този ефект за друга.

Не бива…

  • Не бива да питате „Планирахте ли го?“ напълно неуместно е, родителите обожават своите бебета без значение дали дълго време са чакали тяхното появяване или са ги „планирали”.
  • Не бива да ги избягвате или да се преструвате, че нищо не се е случило. Да, те най-вероятно все още скърбят и е неловко, но моля ви, не ги игнорирайте. Когато не казвате нищо за тяхната загуба, ги карате да се чувстват невидими, сякаш  животът на бебето им няма никаква стойност.
  • Не бива да казвате: „За добро е/По-добре, че се случи така.“Бихте ли казали така на някого, загубил родител или партньор заради рак? Или пък на някого, загубил приятел или роднина при катастрофа? Дали тези хора умират, защото поради някаква причина е по-добре, че е станало така? Загубата на това малко бебенце е загуба на човек, и никой скърбящ родител не иска да чува, че неговото дете си е отишло, защото така е било по-добре да се случи.
  • Не бива да казвате:  „Може би на бебето му е имало нещо.“ – Защото болестите и уврежданията нямат значение, когато родителите чувстват липсата на детето, което са загубили.
  • Не бива да казвате: „Дано следващия път извадите късмет.“Беше споменато няколко пъти, затова реших, че е по-добре да го включа. Въпреки, че звучи толкова грубо…  явно съществуват и такива безчувствени хора
  • Не бива да казвате „Ще имате още възможности в бъдеще“ или „Млади сте, ще имате други деца“ Никой не притежава кристална топка и не е осведомен за Божията воля. Дори ако мислите, че тези думи могат да успокоят скърбящия човек, те всъщност по-скоро омаловажават скръбта му, а освен това не е сигурно, че ще се окажат истина.

„Тази бременност, това дете са специални, обичани и изгубени. Трябва време да изтъгуваме загубата, преди да вземем решение да дарим нов живот. Не е като в игра, при която просто започваш отначало. Това е бебе. В този контекст изразът „да опитаме пак“  носи напълно различно усещане и значение.”

  • Не бива да казавте „Поне имате други деца“Да, за двойките, които имат други деца, те най-вероятно носят някаква утеха. Но им липсва точно ТОВА дете, и мечтите, свързани с него.
  • Не бива да казвате „Господ така е искал“ или „Такава е Божията воля“. – Може би е така. И може би всички ние живеем в пропаднал свят и смъртта и болестите са част от него. Но тези думи, казани уж за да намалят болката, могат да накарат скърбящите родители да се почувстват така, сякаш от тях се очаква да не тъгуват. Да, това може и да е Божията воля, но въпреки всичко им е позволено да скърбят за изгубената си рожба.
  • Не бива да казвате, че разбирате, защото това не е така.Дори и да сте преживели загубата на бебе, всяка история е различна – една двойка може дълго време да се е борила да има това дете, за друга може това да не е първата загуба. Детето може да е първо, а може да е четвърто (мъката ще е отново много дълбока, но реакциите и емоциите може би ще са различни). Дадена жена може да очаква всеки момент да направи аборт, друга може да не е била наясно до момента, в който процесът започне. На друга майка може да предстои кюртаж за отстраняване на бебето, или пък да й се е наложило да роди съвсем сама вкъщи. Може да е изправена пред момента, в който трябва да отмени поръчка на дрехи за бременни или да прибере нещата за бебето. Всички ние преживяваме мъката различно – едни трябва да се борят с гнева, който изпитват, други с всепоглъщаща тъга, много хора изпадат в тежка депресия. Без значение дали сте преживели загуба, не можете да знаете точно как се чувства конкретната жена.
  • Не бива да наричате бебето „то“Едно от най-тежките неща, с които често се сблъсква тъгуващата майка е, че голяма част от медицинските лица (особено когато става въпрос за загуба в първата половина на бременността) по някакъв начин се отнасят към случилото се най-вече като към медицинкски факт. Бебето е наречено често просто струпване на клетки, тъкан, и те сякаш се страхуват да га определят като човек, мислейки си, че по този начин помагат на жената/двойката да превъзмогне мъката.
  • Не бива  да казвате – „просто не е било писано – Отново, бихте ли казали това, ако са изгубили друг член на семейството? Това не помага и причинява болка.
  • Не бива да ги насилвате да „преодолеят“ мъката си преди да са готови или в случай, че начинът им на тъгуване е различен от вашия. – Всички ние преминаваме през фазите на скръбта по различен начин – някои по-бързо от други. Тъгата има приливи и отливи –  един ден можем да се чувстваме добре, а на следващия  да ни е непоносимо тежко. Неща, които изглеждат уж незначителни,  могат да предизвикат  реки от емоции.
  • Не бива да казвате: „Времето тече и яйцеклетките ти не стават по-качествени.“ – Повечето жени се обвиняват, че поради една или друга причина тялото им е виновно за това, което се е случило. За една скърбяща майка е достатъчно трудно да приеме загубата, дори и без да изпитва допълнителна вина, че по някакъв начин е отговорна за това.
  • Не бива да казвате „Радвайте се, че той/тя е на по-добро място сега“ – Да, може би това е истина. Но всеки родител, загубил дете, ще ви каже, че би искал да го гушне сега. Да му  се радва сега, да го гледа как расте, но сега. Те знаят къде е тяхното бебе, но е много трудно да са щастливи от този факт..
  • Не бива да се ядосвате и да го приемате лично, ако не ви се обадят незабавно да ви информират за случилото се, дори и да сте член на семейството.Всеки човек се опитва да споделя тези новини по начин, който е най-щадящ за него, а говоренето по телефона за загубата на бебе, докато мъката е още съвсем прясна, е ужасно трудно.
  • Не бива да казвате „Поне бременността не беше много напреднала.“Бихте ли казали, че е по-добре, че някой е починал на 23, вместо на 67 години? Без значение колко дълго време са били заедно, родителите тъгуват по своето бебе, и вече са били влюбени в малкото човече. Те със сигурност вече са планирали живота си с него. Това е тяхното бебе, без значение колко е малко.
  • Не бива да питате „Къде сгрешихте?“ или „Какъв беше проблемът?“Отново, най-вероятно жената се самообвинява за някакви свои действия, които счита, че може да са довели до смъртта на бебето, и такъв въпрос със сигурност ще засили чувството й за вина. Повечето аборти, с изключение на случаите, при които има повтаряемост, остават „неразгадани”, тъй като не се провеждат изследвания за установяване на причината. Възможно е родителите никога да не разберат причината за загубата на детето си.
  • Не бива да забравяте, че заздравяването на раните – физически и емоционални – отнема време. – Понякога физическите процеси, свързани с аборта, се пренебрегват. Дори медицинският персонал смята, че става дума просто за по-тежък менструален цикъл. Но освен със силното кървене (което понякога е толкова обилно, че жената е анемична с месеци), тя трябва да се справи с хормоналния катаклизъм, който следва прекратяването на бременността. Може да са й необходими много седмици, дори месеци, които да прекара в усамотение, докато се възстанови напълно.
  • Не бива да водите бебето си, за да „развеселите“ родителите. – Децата винаги трябва да остават у дома, когато посещавате скърбящото семейство, особено ако имате малко бебе, а самите те са за загубили бебето си.
  • Не бива да омаловажавате загубата или да я сравнявате със загубата на други хора. – Това, че някой е загубил повече от едно бебе,  или бременност в по-късен срок, не означава, че скърбта на тази двойка не трябва да е толкова силна.
  • Не бива да го приемате лично, ако жената ви отбягва или ви е премахнала (или скрила) от списъка на приятелите си във фейсбук, особено ако вие самата сте бременна в момента. – Да загубиш бебе е ужасно, а да наблюдаваш как коремчето на бременна приятелка или роднина расте с всяка седмица, със сигурност е едно болезнено напомняне за нещастието, което е сполетяло двойката. Не забравяйте за тях, просто знайте, че в момента може да се нуждаят от допълнително лично пространство.
  • Не бива да питате кога и дали те или някой друг ще има друго дете – Първо, това изобщо не е ваша работа. Двойката може да се бори със стерилитет и да нямат представа кога отново може ще имат успех, или пък кога ще могат да си позволят разходите по лечението. Може все още да не са се справили с физическите последици от аборта, да се тревожат как може да протече или да завърши една следваща бременност.  Що се отнася до въпроси за семейното планиране на другите хора, това отново не е ничия работа.
  • Не бива да съобщавате новината за своята бременност изненадващо за тях и в присъствието на други хора. – Да, новината за вашата бременност трябва да провокира радост, но често пъти за двойката (особено за жената) е трудно, когато новината идва изненадващо в присъствието на други хора на публично място. Не ме разбирайте погрешно – тя ще се радва за вас, но в много случаи ще има нужда първо да потъгува за загубата на своето дете и своите мечти. Да й споделите новината предварително и насаме е мил жест.
  • Не бива да питате „Мога ли да помогна с нещо?“ – Хората в такава ситуация рядко могат  да назоват нещо конкретно, с което да им помогнете момента. Най-добре е да задавате въпросите директно – например – да помогна ли с почистването, да напазарувам ли, да сготвя ли и т.н.
  • Не бива да натрапвате мнението си по отношение на медицинските интервенции, свързани с аборта или раждането на мъртвото бебе. – Ако самите вие сте преживели аборт или загуба на бебе, споделете своя опит, но ги оставете да вземат решениета си сами – някои жени предпочитат да постъпят за кюртаж в медицинско заведение, а други – да преживеят загубата у дома.

 

 Добре е да…

  • Добре е да кажете „Съжалявам за загубата ви..“
  • Добре е да им занесете нещо за хапване. – Физическият процес, свързан с аборта е сроден с този на раждането на бебето. Жената ще има контракции, често твърде болезнени. Скръбта  й ще е непреодолима, особено в първите няколко седмици. Хората носят храна когато се роди бебе, но носят и при загуба на член от семейството. А тази ситуация е и двете. Попитайте кога ще е удобно да го направите.
  • Добре е да ги прегърнете и да им покажете, че мислите за тях.
  • Добре  е да им изпратите картичка – В много  случаи това са единствените доказателства за това, че тяхното бебе наистина е съществувало. Не мога да ви опиша колко са ми мили картичките, които получих.
  • Добре е да предложите физическа помощ. – Да изнесете боклука, да измиете чиниите, да избършете пода,  да разходите кучето или да напазарувате – това са все задачи, с  които ще им е много трудно да се справят в първите няколко седмици.  Сестра ми дойде и изми чиниите, които се бяха натрупали от повече от седмица, и това беше чудесен израз на нейната любов. Ако имат и други малки деца, може да предложите да ги наглеждате или да поиграете с тях на двора, въпреки, че е възможно да искат да не се отделят  от тях.
  • Добре е да кажете: „Не знам какво точно да кажа, но много съжалявам“
  • Добре е да споделите историята на своята загуба, но внимателно, и без да омаловажавате тяхната болка. Жените, които са преживели нещо подобно, често могат да окажат голяма подкрепа в този труден момент.
  • Трябва да бъдете внимателни, когато разговаряте с тях.
  • Добре е да могат да поплачат на вашето рамо – Когато се борят с мъката, хората често плачат. Може ви е неудобно да говорите, докато някой плаче, но просто знайте, че те се нуждаят от това в момента. Думите често са излишни.
  • Добре е да се молите за тях. – Кажете им, че го правите, попитайте ги дали искат да включите нещо конкретно в молитвите си, молете се заедно с тях.
  • Добре е да ги окуражите да отделят време, за  да си починат и възстановят физически и психически.
  • Трябва да отчитате факта, че действително е имало бебе. – Наричайте го бебе, говорете за бебето, наричайте го по име (ако родителите са решили да му дадат такова).
  • Добре е да я слушате, когото майката иска да говори, въздържайки се от осъдителни забележки.
  • Трябва да помните това детенце. – Запишете си датата на загубата или термина на бебето и покажете на родителите, че мислите за тях -  чрез картичка или някакво съобщение. Тези дати, както и големите празници, особено през първата година, могат да изкарат на повърхността много емоции. Майките помнят деня,  на който  е трябвало да се роди тяхната рожба и не минава година, без по някакъв начин да го отбележат. Първите години са особено болезнени.

Превод: Десислава Тренева-Георгиева

Оригиналния текст на статията можете да намерите тук.

0 коментара към “Какво да кажем и какво да не казваме на родители, преживели загуба”

Оставете коментар

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)