За родителите, скоро загубили дете

Published July 1, 2012

(по материали от американския сайт Bereaved parents of the USA)

Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее. Пътуването през тази мъка е много дълго, тъмно, трудно и болезнено.

В началните минути, дни, седмици, месеци и дори години ние сме потопени във всепоглъщаща мъка и неописуема болка. Трудно е да понесем ежедневието или да мислим за нещо друго, освен за смъртта на децата ни. Дори някогашните щастливи спомени, за времето прекарано с децата ни, сега непрекъснато ни носят болка.

Опечалените родители не “преодоляват” смъртта на детето си, нито се “оправят”, както външния свят смята. Смъртта на нашите деца не е болест, от която да се оправим. Това е дълбока промяна на живота ни, с която трябва да се научим да живеем.

След смъртта на нашите деца ние сме принудени да направим невъзможното – да изградим нов живот за себе си и за семействата ни, в свят, в който любимите ни деца вече ги няма.

Важно е родителите, които скоро са загубили дете да знаят, че обикновено изпитваме плашещо разнообразие от чувства, след смъртта на децата ни.

Много важно е да разберат и знаят, че всички чувства, които изпитват са съвсем естествени и нормални при дадените обстоятелства. Също толкова важно е да знаете и вярвате, колкото и невероятно да ви се струва, че няма винаги да изпитвате тази силна и поглъщаща мъка.

Но точно сега трябва да следвате инстинктите си и да позволите на телата и сърцата ви да тъжат. Тази мъка не може да бъде заобиколена. Трябва да преминете през нея, за да стигнете до другата страна.

Бъдете нежни и търпеливи със себе си и семейството си. Позволете си да плачете, да тъгувате, да разказвате историята на детето ви колкото често и колкото дълго имате нужда.

Някой ден, вие отново ще се усмихнете и ще намерите радост. Вие никога няма да забравите вашето дете, той или тя ще бъде в сърцата и спомените ви, докато сте живи.

Може да изпитате:

* Депресия
* Дълбок копнеж и празнота
* Желание да умрете. Обикновено то отминава с времето, защото в един момент разбирате, че трябва да продължите да живеете, заради останалите членове на семейството, заради вас самите и дори заради починалото ви дете.
* Дълбока мъка
* Плач през цялото време или съвсем неочаквано.
* Неспособност да се концентрирате в нищо, често объркване на неща
* Питане “ЗАЩО???”
* Разсеяност
* Питане отново и отново “Ако само бях направил…” “Защо не направих…”
* Изпитване на необосновано чувство за вина или търсене на виновен
* Яд срещу себе си, членовете на семейството, Бог, лекарят и дори детето, затова, че е починало
* Страх, че полудявате (обичаен)
* Огромно физическо изтощение. Тъгуването е тежка работа и отнема много енергия!
* Трудно заспиване или спане през цялото време, за да избегнете болката
* Физически симптоми като тежест в гърдите или затруднено дишане (ако тези усещания траят дълго, потърсете лекар!), усещане за буца в гърлото, въздишане, задъхване или дори учестено дишане.
* Липса на апетит или ядене на големи количества храна
* Загуба на тегло или наддаване
* Загриженост (свръхзагриженост към оцелелите деца и други членове на семейството)
* Отричане на случилото се, чакане на детето да се върне (за отричането могат да ви помогнат религиозни водачи или психолози. потърсете помощ, ако тази фаза трае повече от месец)
* Нужда да разказвате отново и отново историята на смъртта на детето
* Неспособност да извършвате служебните си задължения
* Усещане на присъствието на детето ви, или аромат, или докосване, свързани с него
* Трудно ходите да пазарувате, защото не можете да гледате любимите храни на детето ви в магазина
* Ядосвате се на себе си, когато се усмихнете или се засмеете и си мислите – как може да се смея, щом детето ми е мъртво? (вашето дете би искало животът ви да е възможно най-добър и щастлив, независимо от случилото се)
* Смятате, че съпругът ви или други членове на семейството не разбират вашата мъка или не тъгуват така, както смятате, че трябва. Помнете, че всеки тъгува по различен начин
* Губите стари приятели, които изглежда не разбират вашата болка и мъка
* Създавате си нови приятели чрез групите за взаимопомощ, с други родители, които също са загубили и дете и затова разбират вашите чувства
* Смятате, че почвате да преодолявате скръбта, но после отново изпитвате същите силни чувства. Обикновено тъгуването е дълъг процес, включващ две стъпки напред и една назад
* Ядосвате се, че другите очакват да “преодолеете” загубата в рамките на месец, шест месеца, година или въобще някакъв период. Или се ядосвате на себе си, че очаквате да я “преодолеете” твърде скоро.
* Тъгуването е дълъг и бавен процес. Бъдете търпеливи към себе си

Помнете, че не сте единствените, преживяващи такива чувства. Те са обичайни, естествени и нормални за всеки скърбящ родител. Не можете да ги пренебрегнете, трябва да ги изживеете. Ако се опитвате да ги отричате, те ще тегнат над вас дори по-дълго време. Няма разписания за мъката, тя отнема на всекиго различно време. Ние, опечалените родители от САЩ смятаме, че човек изпитва малко по-лека мъка, ако сме до вас да ви слушаме, да споделяме, да ви подкрепяме, да ви помагаме да разберете мъката си и да я изживеете. И ние сме били там, където сте вие днес. Ние оцеляхме и искаме да ви помогнем.

Превод: Елена Енева

0 коментара към “За родителите, скоро загубили дете”

Оставете коментар

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)