Blog

Два филма

Published December 18th

Това е историята на Томас – бебе с фатална тризомия 13, чиито родители решават да износят бременността и прекарват с него 5 незабравими, безценни дни. Thomas’ Story А това е линк към кратко филмче по немската национална телевизия Das Erste, което разказва за грижите, които се полагат в Германия за родителите на мъртвородените бебета – в медицински и психологически план. Линкът дойде на мейла на Фондацията, изпратен от Петя Петкова, която живее в Германия. Благодаря! Когато люлката остане празна И двата материала съдържат снимки в близък план на бебенца с аномалии и/или мъртви бебенца. Моля, не ги гледайде, ако се [...]

Read more

Какво да кажем и какво да не казваме на родители, преживели загуба

Published November 25th

Автор: Donielle Baker Случи се така, че научих от първа ръка колко невероятно тежко е да загубиш бебе. Имах до себе си приятели и близки, които ме обичаха и подкрепяха в тези трудни моменти. Хора, които са били в моето положение, често ми даваха съвети, които ми действаха като лековит балсам на отворена рана. Но понякога от думите може да боли, дори когато са казани с любов, въпреки че почти винаги целта им е да запълнят тишината и да намалят скръбта… Може би никога не сте преживявали загубата на бебе – било то заради аборт или преждевременно раждане. Нормално е [...]

Read more

Да реабилитираме човешкото

Published October 6th

В четвъртък в-к Монитор публикува следната дописка: МАРИЯ ВАСИЛЕВА 04.10.2012 От столичната АГ болница „Майчин дом” са отпратили бременна, чието бебе било мъртво в корема й. За скандалния случай съобщиха вчера от МЗ. Сигналът е подаден вчера на горещата линия в МЗ и по него вече е образувана проверка. Жената се обадила след призива на министър Десислава Атанасова хората да сигнализират за нередности в болниците. Само за 2 дни близо 120 души са се оплакали. Преди около 2 седмици младата жена разбрала, че бебето е починало в корема й при рутинна консултация при гинеколога си. Той я посъветвал незабавно да [...]

Read more

Възкресение

Published July 6th

Трябва първо да ни завие пръстта. Да наметне земята отгоре пъстър юрган от орехова шума. Да се отбрулят кестените. Да се оголят акациите, за да ни стоплят, когато няма друго. Трябва сълзите да се върнат на небето по бавните пътеки на водата. Да забравим всичко, в което сме вярвали. Да научим езика на дъждовните червеи. Да нахраним с плътта си зеленото бъдеще на тревите. И да мълчим до преливане. Тогава ще дойде първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие и ще прогледнем в тъмното. Няма бързи начини за възкръсване.

Read more

Невидимите деца

Published July 4th

Когато чакаме бебе, се вълнуваме. Купуваме креватче и количка, гладим мънички бебешки дрешки и си мислим как ще се промени животът ни с появата на малкия човек. Дори и да допуснем някой страх да се промуши през грижливо изградената ни бариера, бързо го отместваме встрани… Никой не очаква, че детето му няма да изплаче или ще почине в първите часове и дни след раждането. И все пак това се случва с 600 бебета годишно в България. Това са 0,75% от всички раждания. В статистиката се казва, че такъв процент не е статистически значим. Но когато се случи, за родителите този [...]

Read more

Да помогнем на живите си деца

Published July 2nd

  д-р Денис Клас Искаме да защитим децата си от мъката в живота, но не можем. Когато смъртта посети дома ни, живите ни деца също са засегнати и трябва да помислим как реагират, как можем да им помогнем и как да им позволим те да ни помогнат. І. Преди да поговорим за различните начини, по които децата възприемат смъртта, трябва да помним следното, докато общуваме с тях. 1.Децата трябва да могат да реагират на смъртта по своя собствен начин. Загубата, която те изпитват е различна от нашата. Ние сме загубили дете – надеждата ни за бъдещето, частта от нас, която [...]

Read more

Тъгуващият човек – ръководство за употреба

Published July 2nd

Събудих се сутринта и разбрах, че съм прекалила със социализацията през уикенда. Чувствах се като блъсната от камион. Не че ми беше зле, напротив – даже хванах слънце на пейката в парка, от която наблюдавах как Михаела си играе с приятелката си. Обаче за тъгуващия човек комуникацията е изморителна и трябва да се практикува с мярка. Той, мен ако питате, си има важна работа – да тъгува. Скръбта е много сериозно занимание. Тя те намества. Преконфигурира те. Като течаща вода те издълбава, пренарежда ти пластовете. Трябва време. Колко? Никой не знае. Но скръбта трябва да си свърши работата, за да [...]

Read more

Колко деца имате?

Published July 1st

Мари Клекли, САЩ Скоро след като синът ми почина, разбрах че този въпрос ще е мъчителен за мен. Всеки път, когато някой ме попиташе за броя на децата ми, трябваше да се преборя със себе си, за да отговоря. Скоро реших, че няма да позволя това да се превърне в проблем. Обмислих вариантите за отговор и избрах този, който отговаряше на моите нужди в началото. Имах жива дъщеря, но знаех, че ако кажа “едно”, то ще е сякаш отричам съществуването на сина ми, а това не ми харесваше. В началото, когато все още имах нужда да казвам на хората, че [...]

Read more

За родителите, скоро загубили дете

Published July 1st

(по материали от американския сайт Bereaved parents of the USA) Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее. Пътуването през тази мъка е много дълго, тъмно, трудно и болезнено. В началните минути, дни, седмици, месеци и дори години ние сме потопени във всепоглъщаща мъка и неописуема болка. Трудно е да понесем ежедневието или да мислим за нещо друго, освен за смъртта на децата ни. Дори някогашните щастливи спомени, за времето прекарано с децата ни, сега непрекъснато ни носят болка. Опечалените родители не “преодоляват” смъртта на детето си, нито [...]

Read more

Децата ни не са биологичен отпадък!

Моля, подпиши петицията! (клик на снимката)